Зима е.
В рубриката "Изкуство, родено от изкуството" имаме удоволствието да Ви представим творби на ученици от ЧПГ "АК-Аркус", които, докоснати от картини на известни художници, са се вдъхновили да изразят своите впечатления чрез красотата на словото.
Кора-Аня, VIIIб

Зима е. Навън вали сняг на парцали. Петък вечер е.  Уморен от дългата и тежка седмица, се прибираш на село при баба... Знаеш ли какво е? Топлота и уют!  Знаеш ли  колко е хубаво, че в следващите два дни просто ще спиш, докато огладнееш, и ще ядеш, докато ти се доспи - защото си при баба! Знаеш ли колко е хубаво да влезеш в къщата, където си израснал, и твоята баба да те чака на прага, държейки закърпените ти терлици, стояли до последния момент до печката, за да са топли, когато ги обуеш. Да влезеш в ароматната кухня и да видиш масата с похлупаци отгоре. Под  всеки похлупак да има някаква вкусотийка, приготвена с обич и грижа. Да седнеш на масата с цялото си семейство и да си разказвате спомени от миналото. Неописуемо е чувството! Да се приютиш до печката и дебелият селски котарак да легне в краката ти,  да замърка, а баба да се кара, че ще станеш целия в косми. Когато си легнеш, баба да мине на проверка, да те пита дали ти е добре, дали ти е удобно, дали искаш нещо, да е сигурна, че всичко е както на теб ти харесва. Да се сетиш, че на сутринта ще спиш до колкото часа искаш  и през това време обичните хора ще стъпват на пръсти. Да се събудиш от пукането на дървата в огъня, да видиш, че си покрит с още две одеяла, които са били сложени върху теб по най-нежния начин, без да усетиш. Да осъзнаеш, че цял ден ще си по пижама, да видиш свареното мляко, оставено върху печката заради теб, за да може да е топло, когато искаш да пиеш. И топлата закуска, покрита с кърпа...

Копнея за уикендите на село при баба и дядо. Те ме даряват с обич и грижа, приласкават ме. Присядайки край семейния огън, усещам най-силно топлината на големия дар на Живота. Имам го благодарение на семейството си, за което  благодаря в сърцето си!