Човек се подмладява, когато душата му е свободна“
Есе
Теодора Томова, 8А

Помниш ли кога беше последният път, когато се почувства безгрижен, освободен от всякакви мисли и задължения. Предполагам, че това са били детските ти години. Чудил ли си се защо децата са толкова лъчезарни, искрени и свободолюбиви? А защо няма повече възрастни, които приемат проблемите с усмивка, а задълженията с удоволствие? Истината е, че с порастването отговорностите, сметките, тежките моменти се трупат. Това смачква всички  пориви за приключения, помрачава личната безгрижност и невинна радост. А най-тъжното е, че много малко хора си ги възвръщат после. Повечето залагат на тази мрачна маска, която ги прави част от масовката и ги предпазва от неприятности, които иначе биха могли да ги застигнат при по-детинско поведение от тяхна страна. Ала кое е това чудо, което успява да накара и най- мрачния човек да се превърне отново в едно наистина свободно, щастливо, подмладено същество? Любовта. Макар и да означава обвързване с някого, любовта те прави свободен в мечтите ти, в поведението ти. Хиляди виртуози на думите са се опитали да опишат това магично чувство, но малцина са успели. Повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“ е сред шедьоврите на тази тема. В творбата обаятелната и нежна Елисавета се омъжва за полковника, който е с добро положение в обществото и успява да задоволи всички нейни материални потребности. Липсват обаче семейната споделеност и взаимно разбиране,  в тази връзка тя не се чувства обичана и пълноценна съпруга. Ала съдбата среща предалата се на книгите и меланхолията Елисавета с един очарователен крадец. Макар и избягал пленник, Иво Обретенович за няколко кратки срещи успява да даде на полковнишата любовта, вниманието, нежността и ласките, които са й липсвали през всичките години брак.  След тайните си интимните срещи с Иво Елисавета се преражда, започва сякаш нов живот. Заменя монотонната скука на делника с нетърпеливо очакане на военнопленника, с вълнуващо преживяване на всяка тяхна среща. Успява да възроди и подмлади душата си, като се спасява  от кафеза, в който е живяла досега. Заради любовта си тя е готова да се противопостави на семейните и обществените норми, да пребори разума си,  да избяга със своя „принц спасител“, рискувайки всичко.

Не само любовта  обаче може да те накара да се почувстваш окрилен, подмладен, освободен. Понякога несъзнателно взимаш смели решения, на които самият ти се учудваш. Но поглеждайки назад към корените си, разбираш, че всичко това ти е заложено и го носиш в сърцето и душата си като един достоен наследник на своите прародители. Изумяваш се на собствените си предпочитания и избори, но дълбоко в себе си откриваш, че също както героинята от изповедта „Потомка“ на Елисавета Багряна си наследил нрава си. Изконната ѝ ненакърнима връзка  с природата и предците ѝ обуславя характера ѝ, който е борбен, свободолюбив, новаторски, откривателски. Засягайки темата за обезличаването на идентичността на човека, авторката иска да вдъхнови читателите си да се освободят от притесненията и терзанията си по повод различността си, да покажат истинското си Аз такова, каквото го усещат във вените си. Тогава, макар и поели в погрешна за обществото посока, те ще се почувстват верни на природата  си, свободни да поемат цялата отговорност на риска, пълноценно живеещи.

Литературните творби, провокирали размисъл в това есе, ни внушават, че сам избираш дали да служиш на изградения стереотип, или да послушаш сърцето си и да почувстваш вътрешната и външната промяна в себе си като катарзис.  Възрастта е само цифри и състоянието на духа няма нищо общо с нея. Няма значение дали си на двадесет, или на шестдесет - ти можеш да се чувстваш по-млад и енергичен от всякога. Единственото условие е да се отърсиш от всички обсебващи мисли за сметки, работа, политика, пари и да си върнеш онази детска усмивка и настроение. Много по-удовлетворяващо е да вземеш сам решение как да действаш и следвайки го, да се увериш дали това решение е било вярното, правилното за теб. Свободата да избираш пътя, по който да вървиш, те кара да се чувстваш жив и живеещ своя живот, а не нечий друг.