Интервю с актьора Леонид Йовчев
Кристина Алексиева

Интервю с актьора Леонид Йовчев, гостувал на сцената на ЧПГ „Американски колеж Аркус“ ЕООД на 27.03.2018 г. по случай Международния ден на театъра.

-  Може ли да кажете няколко думи за себе си? Откъде сте родом?

- Казвам се Леонид Йовчев, роден съм във Велико Търново, в студентските години на родителите ми - през 1984 година. Баща ми е учил руска филология, майка ми - немска филология. Аз съм се появил, когато родителите ми са били студенти в  първи курс. След това живяхме в Троян и повече в Плевен, където се преместих с майка ми. Там посещавах театрални студия наред с много други дейности, с които исках да се занимавам. После една година учих във ВТУ – Английски и японски, приложна лингвистика. Беше  интересно за мен предизвикателство, защото исках да стана нинджа. Това обясних на преподавателите си...  беше много нелепо. Не мисля, че бяха особено очаровани, но така или иначе аз исках да се занимавам с театър. Това ми беше мечта и благодарение на Стефан Методиев, който е актьор в тукашния театър, педагог и ръководител на театрално студио, доколкото разбрах и във вашето училище. Тогава се запознах с него, започнах да посещавам неговото студио, играх едно представление тук и на следващата година той ме подготви, за да кандидатствам в Театралната академия (НАТФИЗ). С някокло думи - това е.

-  Спомняте ли си своя първи спектакъл? Как се чувствахте?

- Да. Бях много притеснен. Това, което си спомням, е, че бях много напрегнат и имах топка в стомаха, но като излязох на сцената, това се оправи. Точно за около 10-тина секунди, защото ние играхме едни малки интермедии. Трябваше едно момиче да ме удари по главата с тиган, само че тя от напрежение така хубаво ме халоса, че цялото ми притеснение изчезна. Наистина много  ме заболя! Не можеш да имаш и притеснение, и болка в главата – или имаш едното, или другото.

-  Вие сте човек на изкуството и ми е интересно да разбера къде се чувствате по-комфортно - на сцената на театъра или на сцената на живота?

- Театърът е много по-лесно нещо, много по-приятно и много по-освободено място. Свободен си да правиш много неща, които в живота не можеш да правиш. Ако ролята го изисква, можеш да се държиш донякъде непристойно, доколкото е позволено, разбира се. Като че ли това е единственото място, което е останало, където човек може да се чувства почти изцяло, напълно свободен. Разбира се, без да причинява вреда на някого. Затова на сцената ми е по-приятно.

-  Има ли роля, която сте изиграли и се доближава до Вас самия?

- Не съм сигурен. Това си е работа – ролите не може да са далече от мен самия и в същото време да са ми прекалено близки. В някои от тях съм се чувствал по-сигурен, в други - по-несигурен, но като цяло, всички са ми били комфортни.

-  Какво бихте посъветвали младите актьори и хора като цяло?

- Това е отговорност, с която не бих могъл да се натоваря. Всеки си знае какво трябва да направи.

- Какви спектакли предстоят пред Вас в близко бъдеще?

- Засега не съм много наясно. Лятото е възможно да работим по Ернст Теодор Амадеус Хофман. Това е велик автор и може би ще правим спектакъл по негово творчесто или за него самия, ще видим, но със сигурност ще бъде интересно.

Интервюто проведе Кристина Алексиева, ученичка от 11 IB клас.