Слово на отличничката на випуск 2021 Ивета Иванова
Ивета Иванова, ХІІа

Здравейте, скъпи съученици, преподаватели, гости, всички хора, уважили днешния специален ден. Истината е, че никога не съм си представяла точно днес точно аз да държа тук реч, имайки предвид, че тази чест се пада на отличника на випуска, а всички знаем кой е той в нашия - Мими. Именно затова благодаря на силно конкурентната среда, в която имах късмета да попадна, която създадохме, на всички момичета от моя клас, прекрасни сте, заедно преживяхме и постигнахме изключително много, надявам се да ни очакват още споделени мигове занапред. Благодаря и на б клас. Няма литературно произведение, музикална творба, художествено платно, което да е красиво и с висша стойност, без да има ярки контрасти, без промяна в тоновете, без изненади. Е, вие бяхте изненадата на нашия випуск, успяхте да допълните по завършен начин неговата картинка, да покажете и докажете своя собствен характер и да завоювате своите успехи. Защото макар ние да бяхме наричани „Златните момичета на Аркус“, вие сте тези, които вдигнаха Купата на директора. И така през годините успяхме да обединим своите усилия и ако от нас бяха някои уводи и съчинения, то от вас беше музиката и доброто настроение. Така, смея да твърдя, че макар и бавно и може би късно се превърнахме в един истински сплотен випуск!

Не мога да не благодаря и на нашите учители. Това са хората, вдъхващи живот на училището. Искрени благодарности за това, че ни изградихте като личности, обогатихте с много нови знания, преоткрихте света за нас, помогнахте ни да пораснем, превърнахте ни в хора. Колкото и банално и клиширано да звучи вие ни учихте не само на дългите уроци в учебниците, вие ни учихте на нещата от живота. И как иначе, когато господин Йорданов например ни доказа, че системи неравенства се решават много по-приятно и лесно, когато Лайнъл Ричи пее на заден фон, или когато проверявахме своите умения, придобити с молив и линия, в салона по физическо с въже и метър. Няма да забравя и спокойните следобедни часове, прекарани навън в писане на хайку (госпожо Маринова), но и напрегнатите мигове преди сблъсъка на титаните на тема Дебелянов, Яворов. Благодаря и на госпожа Стела Славчева за многобройните немски песни, с които ни запозна и които пеехме с удоволствие винаги щом ни се удаде възможност да пропуснем 3-4 минути немска граматика. Искам да благодаря и на госпожите по информационни технологии и информатика, които бяха до нас. Г-жо Карагьозова, благодаря за търпението, което имахте към нас и по-точно към мен и множеството еднообразни проекти, които Ви изпращах. Г-жо Чотова, благодарение на Вашата помощ и мотивация постигнахме добри резултати и в сферата на информатиката, участвахме и спечелихме множество проекти. Всички учители по английски език, както и науките – биология, химия, физика, помогнахте ни в нашето израстване! Уважаеми учители, не забравяйте, че професията, която упражнявате, е ако не най, то една от най-важните, красиви, смислени и съзидателни професии в света. Това, което давате и правите за своите ученици, е с несъизмеримо висока стойност за всички нас, продължавайте да сбъдвате мечти, да обогатявате хората, да помагате, да обучавате, да създавате личности, да създавате професионалисти, да създавате хора, знаещи, изискващи от света, от себе си.

 
Няма как да не благодаря и на моето семейство, с което често бях разделена през тези години в името на образованието. Мамо, тате, благодаря ви, че имахте и продължавате да имате доверие в мен, да ме пуснете на една крехка възраст в чужд град при чужди хора… благодаря ви за подкрепата и всичко сторено през тези години. Теди, благодаря ти, че някъде там, преди 5-6 години ми сподели за съществуването на колежа и успяхме заедно да извървим пътя дотук.

 Скъпи съученици, днес слагаме точката… последната. Това е последният път, в който се виждаме като съученици и, надявам се, един от многото, в който ще се срещаме като приятели. Гимназията е събитие, заемащо специално място в живота на всеки един човек. Тук израснахме, грешейки и учейки един от друг, препъвайки се и преносно, и буквално по трудния път към и в колежа. Тук навярно срещнахме много нови хора, променихме се, създадохме приятелства, изградихме се като личности. В този ден, представляващ отправна точка към живота, към истинския живот, искам да ви пожелая няколко неща:

Първо, бъдете здрави, за да вървите смело напред, за да постигате мечтите и целите си. Не забравяйте от къде сте тръгнали, пътя, който сте изминали, но и не губете фокуса пред вас, целта и крайната дестинация.

Грабвайте всяка една възможност, не чакайте удобния момент! Дерзайте, крачете смело и напред, взимайки уверено своите решения, каквито и да се окажат те. Покорявайте върхове, тичайте срещу вятъра! И ако сега навлизаме в истинския живот, то сега навлизаме и в истинските трудности и тежести, но и сега опознаваме истинските удоволствия и забавления от живота. Радвайте се на малките неща, изживейте щастливите си мигове заедно със семействата и приятелите си. Вземете младостта си като дар, който никога друг път няма да ви бъде даден, и се възползвайте от красотите на своя живот, на своята възраст.

И през цялото това време не забравяйте, че да бъдеш, е да си човек. Целта не оправдава средствата, а хуманизмът е това, което превръща някого в човек. Бъдете добри, бъдете човечни, вслушвайте се в своя дух и в доброто. Защото не цифрите, вписани старателно в дипломата ви, ще предопределят вашия път, а само вие, вашите качества и способности!

Бъдете силни, бъдете целеустремени, дерзайте. Вярвам в нас и съм сигурна в успеха ни!

На добър час!